Днес беше сравнително готин ден,докато не научих за смъртта на един приятел.
Разплаках се и веднага си спомних за моментите ни заедно.
Вярно е,че бяхме добри приятели в миналото,понеже беше гадже на най-добрата ми
приятелка,но още помня всичко щуротии,които правихме.
Осъзнах,че хората не ценят живота си,не ценят това,че могат да живеят,че са
свободни.Живота е дар,който получаваме един път,но лесно можем да изгубим.
Спомних си веднага как тайно го приютявахме в нашето момичешко място и
как се дразнихме с него.Как ни помагаше да разчистваме тайното място,понеже
там винаги беше кочина.Забавни времена.Как стояхме лятото навън до посред
нощите на пейките пред блока.Бяхме цялата ненормална компания,но той
беше най-добрият.Подмяташе разни шеги,разказваше ни интересни истории.
Липсва ми,макар че не съм го виждала от месец-два.
Съжалявам за това,че е починал в тази катастрофа.Съжалявам,че
живота му свърши само на седемнадесет години,съжалявам,че
за последно го видях много отдавна.Ако можех сега да му кажа нещо,то щеше
да е,че беше един страхотен приятел и беше много приятно с него.
Почивай в мир.
Няма коментари:
Публикуване на коментар