Ааааа,не.

Не издържам на тази жега вече.Нечовешко е.Не може да се диша."Лятото било най-прекрасния сезон." - казват всички,прекрасен е ако си на Хаваи или на Бахамските Острови,с екзотичен коктейл в ръка,с любимия човек до себе си и още куп приятни работи.Но,не...когато си вкъщи или дори и на улицата,лятото е ужасен сезон.Не го обичам и това е.Предпочитам пролет - свежо е,зимата,също много я харесвам.Може и да ставаш на шушулка,но щом се прибереш да се сгушиш в леглото и пиеш един горещ шоколад всичко става приказно.Есента също я обичам,красива е.
Дишам едвам - едвам в момента и нямам търпение да дойдат дъждовните дни.А и скоро наближава 15 септември,което много ме радва.

Мислите ми свършват до тук.По-късно ще ви пиша пак,нещо ми става..уж имах муза,а...

Здравейте,отново.

Ииии,се завръщам с пълна сила.Нещо се вдъхнових да пиша,отново,а и имам нужда да споделям чувствата си със света.
Хм,да изложа мислите си,понякога много ми помага.За това открито мога да споделя,че съм ужасно объркана.Като в задънена улица...от седмица съм в тази задънена улица и няма измъкване,просто....не знам как ще се справя.Най-добрата ми приятелка в момента е извън България,което е още по-зле и....Ужас,ужас с две думи,но за това друг път.

Сега,ще се заема с дизайна на блога и утре,като се наспя и съм по-свежа ще ви пиша. :) хохо

Любовта е...

нежна
прекрасна
магическа
романтична
непредсказуема
уникална
единствена
неповторима
приказна
щастлива
скъпоценна
страхотна
мечтана
за двама
красива
тайнствена
истинска
велика
чиста
страстна
танц
светла
свежа
слънчева
забавна
той или тя

Кефалония.

...е островът,на който живее баба ми,пък и се надявам лятото да отида там.Понеже съм влюбена в острова няма начин да не ви дам информация за него...да се влюбите и вие,хаха.

Кефалония (на гръцки: Κεφαλλονιά) е гръцки остров в Йонийско море. Той е най-големият от групата на Йонийските острови. Разположението на острова е: 20°30' и.д., и между 38°12' и 38°18' с.д.
Островът е с площ от около 800 кв.км. Най-високата точка е планината Еном (1628 м.). Кефалония се намира в сеизмична зона. В 1953 г. островът пострадва значително от земетресение.
Най-големият град и столица на едноименната провинция е Аргостолион. Населението (2005) на острова е 42 088 души.
Според една от версиите островът получил името си от митологическия герой Кефал (Cephalus). Кефал бил син на Хермес. След като Кефал помогнал на Амфитрион във война и за награда той му дал острова, който днес носи неговото име. Според друга версия името означава - "остров с глава" и е свързано с името на скалата Кефалус.
През 12 - 15 век островът е феодално владение, ведно със съседния Закинтос - графство Кефалония и Закинтос.

Жителите на гръцкия остров Кефалония (най-големия от Йонийските острови по западното крайбрежие на Гърция) вече векове имат странен обичай. Всяка година в продължение на четири века те събират малките змии с кръстчета на главата и езика, които се появяват всяка година по едно и също време в селата на югозападната част на острова. Наричат ги "змийчетата на Богородица" не само заради кръстчетата по шарките им, но и заради една легенда, свързана с историята на острова.
На мястото, където през 14 век местните жители намират по чудодеен начин икона на св. Богородица, е съградена църква, а по-късно - и прочутият манастир "Св. Богородица Лангобарда", посветен на Божията Майка. През 16 век островът бил нападнат от пиратите на Барбароса. Монахините отправили молитва към Божията Майка да ги спаси и когато пиратите стигнали до манастира, видели, че той е обитаван единствено от змии. Големият им брой ги изплашил и накарал да изоставят обителта. Населението е създало и песни за това, как Богородица превърнала монахините в безобидни змии, за да ги опази от нападателите.
Местните жители считат змиите за чудотворни и след появата им внимателно ги събират по улиците на селата, слагат ги в съдове и ги носят в манастира на св. Богородица. Всяка година те се появяват по едно и също време - в периода от 6 до 15 август. Тази година обаче змийчетата не се появиха и хвърлиха в паника жителите на острова. Досега това се е случвало само 2 пъти - през 1940 г., когато започва Втората световна война, и през 1953 г., когато било катастрофалното за острова земетресение. За щастие сега змийчетата се появили отново, макар и с 24 часа закъснение. Жителите го отдават на скорошните големи пожари на острова, които опожариха големи площи неотдавна.

източник: уикипедия (много съм благодарна за информацията)

снимка 1

снимка 2
снимка 3
снимка 4
снимка 5
снимка 6
снимка 7
снимка 8
снимка 9
снимка 10

Хитът на 2010 : От икебана дървесата ги боли!

Това е хитът на 2010,за мен.Просто велика песен,уникална бих казала.
Няма какво да я коментирам,текста говори сам за себе си.
Автори са Деян и Бойко Неделчеви,които пък са от град Русе,да се похваля,хаха,моят град.Текста е велик,мелодията,а танца на един от братята - култов!

Пр: от икебана дървесата ги боли
от икебана дървесата, дървесата ги боли

дърветата са сякаш икебана
оазисник във ниското на шепите
сега при тях не мога да остана
защото пиха красотата им ще сгрее слепите

дърветата напомнят за сираци
не ги вини че по небето пишат
със есен вятърът постла си
ще зазимим а после римите ще станат киша

Пр: от икебана дървесата ги боли
от икебана дървесата, дървесата ги боли

цветята все сънуват глухонеми
приятел скрит от фалша на лъжите ни
в градините танцуват хризантеми
какво откри че тичинките им предричат годините

цветята ни приличат на сакати
отрежеш ли ги от сърцето дишат
със болка тялото окайва
ще ми прости но мога ли аз песен да напиша

Пр: от икебана дървесата ги боли
от икебана дървесата, дървесата ги боли

цветята ни са влажните клепачи
не мигат почне ли небето да сълзи
земята идва и да се разплаче
пустиня от икебана дървесата ги боли

Пр: от икебана дървесата ги боли
от икебана дървесата, дървесата ги боли

Аз и тъмнината.

Като си помисля,че винаги съм се плашила от тъмнината,сега намирам красота в нея.
Лежа си на тъмно и просто се вглеждам в нея.Красива е,наистина.
Кара ме да се замислям,да търся себе си(нещо,с което съм се заела в момента),да се намеря и да се запазя.Хвърля ме в много разсъждения,мисли,усмивки,сълзи.
Напомня ми много хубави неща,но и неприятни.

Тъмнината е както страх,така и нещо магическо.Знам,че за повечето от вас говоря глупости,но го пиша това,защото тъмнината ме накара да осъзная нещо.
Тя още поражда същия страх в мен,винаги ще ме е страх,но просто е красива.

...

Промяната в хората.

Реших да посветя(по-скоро да напиша) статия за хората,с които преди време бяхме много близки,но сега си е цяло чудо или късмет,ако дори ги видя или си пиша с тях в Скайп.На какво се дължи това,се питам аз сега,в момента.На някаква промяна,но каква? В мен или в тях? Приятелството от тринадесет години не се забравя лесно.Тези,които имат такива биха го разбрали.Поне аз така си мислех,докато разбрах,че може да се забрави,много лесно.Веднага след,като попаднеш в друга среда,с други хора.Явно те са по-добри приятели от мен и за това ме изместват. Или за друг конкретен случай,искам да употребя - парите замайват главата.Охо,замайват,и здраво тресат.Много.Когато си роден със сребърна лъжица в устата,а приятелите ти не,просто се откъсваш от тях,нямате нищо общо. Липсват ми много тези хора,или по-скоро моментите и многото преживявания,които сме имали.В зло и добро.Не ми липсват,хората,като се замисля,защото в момента те за мен са едни от най-противните същества.За жалост е така.За жалост,колко може да е коварна промяната. Когато едно време си казвахме,че може пътищата ни да се разделят,и че няма да бъдем приятелки,го отричахме,заклевахме се,че ще бъдем заедно винаги и дори,когато създадем свои семейства,но не е така.Осъзнах,че приятелите са до едно време.Или поне тези бяха до едно време.Макар да сме били заедно за 13 години,АЗ не ги зачитам,като приятели.Дори не искам и да ги виждам.Противни са,отвращаваши направо.Ще се радвам ако прочетат този пост и се замислят над това. Аз ли се промених или вие?