Аз и тъмнината.

Като си помисля,че винаги съм се плашила от тъмнината,сега намирам красота в нея.
Лежа си на тъмно и просто се вглеждам в нея.Красива е,наистина.
Кара ме да се замислям,да търся себе си(нещо,с което съм се заела в момента),да се намеря и да се запазя.Хвърля ме в много разсъждения,мисли,усмивки,сълзи.
Напомня ми много хубави неща,но и неприятни.

Тъмнината е както страх,така и нещо магическо.Знам,че за повечето от вас говоря глупости,но го пиша това,защото тъмнината ме накара да осъзная нещо.
Тя още поражда същия страх в мен,винаги ще ме е страх,но просто е красива.

...