Промяната в хората.

Реших да посветя(по-скоро да напиша) статия за хората,с които преди време бяхме много близки,но сега си е цяло чудо или късмет,ако дори ги видя или си пиша с тях в Скайп.На какво се дължи това,се питам аз сега,в момента.На някаква промяна,но каква? В мен или в тях? Приятелството от тринадесет години не се забравя лесно.Тези,които имат такива биха го разбрали.Поне аз така си мислех,докато разбрах,че може да се забрави,много лесно.Веднага след,като попаднеш в друга среда,с други хора.Явно те са по-добри приятели от мен и за това ме изместват. Или за друг конкретен случай,искам да употребя - парите замайват главата.Охо,замайват,и здраво тресат.Много.Когато си роден със сребърна лъжица в устата,а приятелите ти не,просто се откъсваш от тях,нямате нищо общо. Липсват ми много тези хора,или по-скоро моментите и многото преживявания,които сме имали.В зло и добро.Не ми липсват,хората,като се замисля,защото в момента те за мен са едни от най-противните същества.За жалост е така.За жалост,колко може да е коварна промяната. Когато едно време си казвахме,че може пътищата ни да се разделят,и че няма да бъдем приятелки,го отричахме,заклевахме се,че ще бъдем заедно винаги и дори,когато създадем свои семейства,но не е така.Осъзнах,че приятелите са до едно време.Или поне тези бяха до едно време.Макар да сме били заедно за 13 години,АЗ не ги зачитам,като приятели.Дори не искам и да ги виждам.Противни са,отвращаваши направо.Ще се радвам ако прочетат този пост и се замислят над това. Аз ли се промених или вие?