Бяла тишина.

Бяла тишина,студена зима,блестящи снежинки,сковаващ вятър - така мога да опиша днешния ден.Не зная как реших да изляза днес и да се слея със студената зима.

Още от сутринта съм по улиците,докато излязох от нас и потънах в снега ми призля.
Вярно,снежинките бяха красиви и блестящи,но.Гледах как хората вървяха в големите преспи,кой гол-голеничък,кой се опаковал,като подарък и т.н.Кой с кола,с кой пък пеша,просто зимата убиваше всички ни.Дори видях едно пет-шест годишно момиченце,което разнасяше вестници на Кауфланд.Радвах се,че беше добре облечено,но,като го гледах как се опитваше да мине през пряспата сняг със една количка,на която стояха вестниците ми идеше да скоча от колата и да отида да му помогна.Студ,нестуд,то трябваше да разнася.Дори,когато видях един мъж да проси,и един клошар ми стана много мъчно.Та и те са хора,и тях ги е страх от студа,и те може да измръзнат,така,както си нямат дом.И едно кученце,което се скиташе и за него ми стана гадно.

Зимата ме накара да се замисля и за другите хора.Зимата убиваше всички и всичко,за жалост.Прекрасна е само,когато си във вас на топло и я гледаш от прозореца.

Остава ни само да чакаме да пекне прекрасното Слънце,да се стопи снега и пак да тръгнем да се разхождаме по потничета и гъси гащета.Ах,живот!